Празнуват: Саркис, Мардирос, Мардик, Сергей, Сергий, Серьож, Сержик

Храмов празник на Варненската арменска църква

Както е прието всеки храм да има свой патрон, Варненската арменска църква носи името на верния слуга на бога - Свети Саркис, живял през  IV век по времето на великия император Константин и цар Дъртад  III. По това време християнството се разпространява в Римската империя. Строят се много храмове.

В Кападокия, в областта Кесария, като светла звезда се ражда свети Саркис. От детството си изучавал и добре познавал Новия и Стария Завет.

Свети Саркис се прославил със своите богоугодни дела и винаги получавал подкрепата на Господ. Бил верен християнин и Бог го обичал с цялото си сърце.

Саркис бил светски човек, във военна униформа, с чин командир. Надарен с ум и спечелил уважението на околните, станал любимец на съдии и управляващи. Сражавайки се с варварите, винаги се увенчавал с победа. Славата му стига до царския палат. Император Константин го повишава в чин и му изпраща скъпи подаръци. Много райони в империята заедно със своите управляващи били подчинени на военачалника Саркис. Получените подаръци от императора той не ползвал за лични облаги, а много пътувал по села и градове, като рушал езическите идоли. Често помагал на изпадналите в беда и раздавал своята собственост, а също строял храмове. Името му се разчуло навсякъде и от ден на ден все повече получавал поддръжката на императора, който непрестанно го дарявал със скъпи подаръци.

След смъртта на император Константин на трона се възкачва император Юлий (361-363), който се връща към езичеството и започва жестоки гонения на християните. Решава или да ги върне към езичеството, или да ги унищожи. Започнали тежки дни за християните, храмовете се рушали, църковните служите били избивани. Много хора намерили смъртта, защитавайки вярата си, други избягали в чужди страни. Свети Саркис чакал да чуе Божията воля, когато видял сън, в който Господ му казал: “Време е да напуснеш страната и да идеш там, където Аз ще ти покажа!”

Император Юлий обявява война на Персия и с цялата си военна мощ се движи нататък. Свети Саркис решава, че няма да е съучастник на императора и след като разпродава цялото си имущество и го раздава на нуждаещите се, отива в граничещата с Персия Армения. Негов спътник е синът му Мардирос, който също като баща си бил храбър и верен воин. Двамата пристигат в Армения и отсядат в царския палат при цар Диран. Жестокия император Юлий стига до Антиок, избивайки християните. Голяма част от тях успяват да избягат в планината и да се скрият.

Свети Саркис загива в края на 362 или в началото на 363 година в местността Махънтаран. По-късно Месроп Мащоц пренася тялото му в Армения в град Карп - Ванска област и с големи почести го предава на вечността.

Там, където е погребан, построяват храм, който съществува и до ден-днешен.

Празникът Свети Саркис е  особено почитан сред младежите. Той започва с 5-дневен пост - от понеделник до петък. Спазването му (отказ от храни с животински произход, както и някои действия - шиене, пране) се обяснява с това, че по това време Свети Саркис броди из планините и ако не се спазват забраните, това може да му навреди и да го подложи на всевъзможни изпитания.

Свети Саркис е известен не само в Армения, а и във всички източни християнски страни. Дори неверниците перси са го нарекли “ Непобедимият свидетел на Персия”

Неговото име се помни и на Запад в Рим, Испания, Германия. Всяка година в деня на честване на светията се прави мадах (курбан) и се раздава на миряните.