BG  |  EN  
начало  |  новини  |  история  |  Достойни личности  |  настоятелство/съобщения  |  контакти  |  календар

БЪЛГАРО - АРМЕНСКА ОСЪВРЕМЕНЕНА ПРИКАЗКА

или още щрихи за взаимопомощта между две исторически нации

 

          ИМАЛО едно време /има ги и ще ги има вовеки/, че и до днес два велики и братски народа – българският и арменският. Когато  се заговори за чистосърдечните и приятелски отношения между тях, неминуемо възникват два основни въпроса:

          ПЪРВИЯТ: след като България и Армения не са съседни страни, от кога и по какви причини се е създала дружбата между тях?

         И ВТОРИЯТ: защо и как са се появили арменците в България, защо са напуснали своята земя и са се пръснали по целия свят, немили-недраги?

 

         Трудни въпроси, отколешни въпроси, но със съизмерими, изпълнени с исторически и неподправени факти отговори! А в кратце те се синтезират в следното:

          Повече от 41 века Армения не е сменяла името си и арменците се наричат все арменци! Повече от 14 века България не е променяла името си и българите все се наричат българи!

          Документите и историците доказват, че добрите българо-арменски взаимоотношения датират от преди повече от 1600 години. И винаги тези връзки са били дружески. Основната причина за това е еднаквата съдба на арменци и българи, на двете държави. Защото по едно и също време Византия владее и България и Армения, пак по едно и също време Турция владее и България и Армения. Неопровержими факти! И още -българи и арменци изповядват една и съща религия—Християнството, при това арменският народ е първият народ /301 година/ приел християнството за държавна религия. Именно поради всичко това, двата народа никога не са насочвали оръжие един срещу друг! Напротив общият поробител постоянно ги е съюзявал. И двете държави, и двата народа еднакво са били заинтересовани от неговото поражение. В това те еднакво са виждали и своето освобождение.

          Историята правдоподобно показва, че арменците идват на пет “приливни” вълни в България, като се започне от 460 година и се стигне до последната масова вълна в периода 1915 – 1922 година. Все гонени от своите изконни земи от византийци, перси, араби, турци…

          ВИНАГИ когато стане дума за топлите взаимоотношения между двата народа, все по-често в негативен аспект се прокрадва и крилатата фраза “Иди се оплачи на арменския поп!”. И тъй като съм внук на последнодействащия арменски протоиерей в Пазарджик, Дер Закария Ширинян /светла му памет/, съм длъжен да хвърля светлина върху значението и смисълът на тази фраза.

            Крилатият израз се заражда в годините преди и около Освобождението на България от турско робство/не “присъствие”!/ в Диарбекир, за което пише и поп Минчо Кънчев във “Видрица”. Там живеещите арменци били единствени сред другите християни в града, които съчувствали и подпомагали заточените българи, приемали ги в домовете и църквите си. А местния арменски владика, който имал авторитет пред турската власт /трябва да се знае, че почти всеки арменец владее добре турски език/ често се застъпвал за облекчаване или спасяване на някой изтезаван или болен заточеник от ръцете на мъчителите си.

            За съжаление, с течение на времето истинската причина за възникване на израза била забравена и той се превърнал в стереотипна иронична фраза на “безпомощност”. Самият исполин Христо Ботев нееднократно споменава в статиите си за съчувствието и безкористната помощ на арменците от Мала Азия към клетите български заточеници .

             НЕКА най-после осъвременим приказката ни. Ние наследниците на нашите бащи и майки, на нашите предци, избегнали керваните на смъртта из Сирийската пустиня, спасили се от кървавите османски ятагани /единствено заради това, че са били арменци и правоверни християни !?/ и намерили нова обетована земя в майка България създавайки ни, се заехме с велика богоугодна цел. В началото на 21 век и по-точно през 2005 година започнахме да строим свой духовен храм –арменска църква “Сурп Степанос”. И я издигнахме …за 7 години!Всеки, ако още не я е виждал може да го стори, извисила малка кипра “снага” с два прекрасни кръста, точно срещу емблематичния за Пазарджик “Мост на Лютата”, в непосредствена близост до детска градина “Дъга”.

            И тъй като средствата за строежа при нас не идват от някакви “фондации” и тем подобни “донори”, само и единствено от дарения, така бавно и за  седем  години съградихме нашата църква. И сега отново искам да свържа увода на писанието с тази част, защото отново ще се върна на българо-арменската взаимопомощ. През тези  седем  години редом до нас арменците от Пазарджик бяха и немалко наши български приятели, спомоществователи и дарители. Защото те са от хората застанали близо до нас и вероятно си спомнят за онзи самоотвержен арменец Ованес Съваджъян, променил текста на шифрограмата дошла от Високата порта в Цариград, тъй като без да се замисля /такава е била тактиката на османците/ седящият над главата му Сюлейман паша е щял да посегне към изтребление на пазарджиклии в подножието на Башикаровският баир и паралелно да драсне чакмака на каруците със слама околовръст Татар Пазарджик. Или с две думи днес и сега край Марица вероятно щяло да съществува едно село, или друг град, или само част от равна Тракия…Но го има Пазарджик!

            ТА ДУМАТА ми е  за българските ни приятели, тези които отделиха от средствата си /кой повече, кой по-малко/ и ни помогнаха да съградим духовната си обител, която ще е и за всички тях, за всички православни…Затуй искам да изпиша имената им и нека Бог ги благослови!С искрена и дълбока човешка благодарност към :

             Община Пазарджик,кметът Тодор Попов и приятели , д-р Стайко Спиридонов, инж. Лъчезар Цоцорков, арх. Георги Сарамбелиев,арх.Кръстьо Танков, инж. Костадин Кобаков, инж. Румен Попов, Панайот Ляков, сем. Ани, Христо и Стефан Глухови,  ”Винпром”-Пещера, ”Дуропак” АД –Пазарджик,  Щирона Стоянова, Иван Евстатиев, Соня Васева, Вера Сотирова, Златка Найденова от Чирпан, ДКЦ І ЕООД /д-р Тиков/, Клуб на учителите пенсионери в Пазарджик, екс- общинските съветници Николай Стаменов, Иван Иванов и Димитър Събев, Любомир Игнатиев, Николай Терзийски, Борис Байловски, Васил Дафов от Брацигово, Явор Анастасов, литературен клуб “Ал. Константинов”-Пазарджик, Димитър Славков, инж. Тино Зънгаров, Огнян Славов, Мария Гръблева, ЕТ “Мариана Плачкова”-Пазарджик...

           СЕГА са необходими още средства за довършване и на вторият етап от строителството на Дома --културният клуб носещ името на спасителя на Пазарджик Ованес Съваджъян. Ще ни се да вярваме, че наред с нашите сънародници и българските си приятели, ще съумеем да завършим в цялостен вид  Арменският духовно- културен дом, който  ще се впише в бързо променящата се пазарджишка инфраструктура още през следващите години. Вярваме в това! Нека Бог ни благослови и бъде с нас!

 

     P. S. В текста са използвани факти и данни от книгата “Парегамутюн” /Дружба/ на авторите Атанас Гагов и Хайг Бюкюджян /2004/. С признателност.

                                                                                                                                             
ноември 2010 г.                                                                                      

Нерсес  Ширинян
гледайте видео:
video
 

история

Сурп Степаннос ( Свети Стефан ) е първият мъченик за Христос

Сурп Степаннос ( Свети Стефан ) е първият мъченик за Христос

 

           Денят на  Сурп Степаннос се чества  тази година на 24 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него - също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

           Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община - църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

История на ААПЦ “Сурп Степаннос”— гр. Пазарджик

История на ААПЦ “Сурп Степаннос”— гр. Пазарджик

             От турски документ от ХІІІ век пряко узнаваме за съществуването на арменска общност в Татар Пазарджик и на храма й тук /въз основа на протокол от 1685 г. за покупко-продажба за сметка на църквата/. Все пак не разполагаме с конкретни данни, за да посочим точната дата на нейното строителство. Вероятно  тя е продължила да съществува вече като нова постройка, тъй като се говори за освещаване на същата през 1700 година. Впоследствие е опожарена и изгоряла.

             През 1820 година е построена  нова църква, издигната от  арменски преселници, дошли от Армения. След земетресението от 1928 година храмът е бил напукан и е ремонтиран, а на 13 юни 1946 година изгаря до основи заедно с цялата църковна утвар в него.

ВАЖНИ ДАТИ ПРИ СТРОЕЖА НА АРМЕНСКИ ДУХОВНО-КУЛТУРЕН ДОМ "СУРП СТЕПАНОС -- ОВАНЕС СЪВАДЖЪЯН"

ВАЖНИ  ДАТИ  ПРИ  СТРОЕЖА НА АРМЕНСКИ ДУХОВНО-КУЛТУРЕН ДОМ  "СУРП  СТЕПАНОС -- ОВАНЕС  СЪВАДЖЪЯН"

 

 

 

14 МАЙ 2005 г. — ПЪРВА КОПКА. Присъстват официални лица: Негово Високопреосвещенство Архиепископът на арменците в Румъния и България Дирайр Мардикян, Негово Превъзходителство Сергей Манасарян, посланик на Р Армения в България, народният депутат от 40-то Народно събрание и председател на  ЕС на ААПЦБ  д-р Рупен Крикорян, областният управител Иван Димитров, председателят на Общински съвет Тодор Попов, кметът на Общината Иван Евстатиев, председателят на ОС на БСП  инж. Костадин  Кобаков, арменски сънародници от Пазарджик, Пловдив, български приятели…

 

4 ЮЛИ  2005 г . — НАЧАЛО НА СТРОЕЖА. Отливане на  бетонните основи на сутерена /арменското кафене/, складовото помещение /закрит двор/, изкопи за основи на църквата…

 

СЕПТЕМВРИ 2005 г. — ЗАМРАЗЯВАНЕ НА СТРОЕЖА, поради изчерпване на събраните дарителски парични средства.

 

4 МАРТ 2009 г. — РАЗМРАЗЯВАНЕ  НА  СТРОЕЖА и продължаване на строителните работи.

 

2  АПРИЛ 2009 г.—ОТЛИВАНЕ   основите на църквата на кота + 0.70 м.  и вграждане в бетона на 7 броя позлатени кръстчета,подарени и завещани  за целта от Архиепископ Дирайр Мардикян.   

 

ПРОЛЕТТА НА 2009 г. — КМЕТЪТ на Община Пазарджик Тодор Попов отпуска помощ — арматурно желязо  за строежа, а през април 2009 г. отново помага и с тухли “Итонг” и керемеди “Брамак” за изграждането на църквата.

 

АПРИЛ 2009 г. — ВЗЕМА СЕ  решение приоритет в строежа на целия комплекс да стане църквата, тъй като средствата от дарения не са достатъчни.

 

3 МАЙ 2010 г. — СЪС  СРЕДСТВА от продадена църковна земя повторно се размразява строежа и продължава изграждането на църквата от кота + 0.70 м до покрив /включително/ без камбанария.

 

28 ЮЛИ 2010 г. — ПОЛАГАНЕ  на 16.2 куб. м бетон в покривна плоча на църквата и основен бетонен пояс на камбанарията.

 

26 АВГУСТ 2010 г. — ПОСТАВЯНЕ /захващане/ в покрива — източна част на 10-килограмов стоманен кръст /т. нар. малък, арменска християнска конфигурация/. Дарение от инж.Роман Цветков, управител на “Металика “ООД-Пазарджик, с арменска жилка, майка му  Мариам бе потомствена  арменка и възпита сина си в дух на  арменски християнски добродетели.

 

25 ОКТОМВРИ 2010 г.—ОБШИВАНЕ НА КУПОЛА на камбанарията с медна ламарина.Дарение от инж.Нъшан Бъздигян,управител на “Раис” ООД-Пазарджик,дарил и отливането на бетонни плочи и конструкции на строежа.

 

9 НОЕМВРИ 2010 г. — ИЗЛИВАНЕ на плоча на кота + 70 м над изградения до основи още през 2005 г. сутерен.

 

14 НОЕМВРИ 2010 г. — ОСВЕЩАВАНЕ И ИЗДИГАНЕ /захващане/ върху камбанарията /западна част/ на 21-килограмов стоманен, бронзиран кръст. Изключителна арменска християнска конфигурация, носещ названието “Сирун хач” /Обичан,прекрасен…/. И този главен кръст бе дарен от инж. Роман Цветков. Кръстът бе осветен от протопрезвитер отец Кеворк Хачерян, духовен глава на арменците  в Пловдив и главен секретар на ЕС на ААПЦБ и архидякон Мисак  Ховсепян от София.

 

ПРОЛЕТТА на 2011 г. — ПРОДЪЛЖАВАТ  строително-довършителните работи по църквата, с цел през настоящата година да стане нейното официално освещаване и откриване…

 

ОКТОМВРИ  20011 г. -- Монтиране на дървения олтар от Ованес Кумруян и синът му Вартан.

 

ОКТОМВРИ  2011 г. -- Поставяне на  камбаната от бронз и сребро , дарение от инж.Нишан Бъздигян

 

ДЕКЕМВРИ 2011 г. -- Официално откриване на църквата - І етап от  духовно-културния център "Сурп Степанос - Ованес Съваджъян"

БЪЛГАРО - АРМЕНСКА ОСЪВРЕМЕНЕНА ПРИКАЗКА

или още щрихи за взаимопомощта между две исторически нации

 

          ИМАЛО едно време /има ги и ще ги има вовеки/, че и до днес два велики и братски народа – българският и арменският. Когато се заговори за чистосърдечните и приятелски отношения между тях, неминуемо възникват два основни въпроса:

          ПЪРВИЯТ: след като България и Армения не са съседни страни, от кога и по какви причини се е създала дружбата между тях?

          И ВТОРИЯТ: защо и как са се появили арменците в България, защо са напуснали своята земя и са се пръснали по целия свят, немили-недраги?

„Истории на забравени герои” от Руско-турската освободителна война

„Истории на забравени герои” от Руско-турската освободителна война

Арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския народ и подпомагат българите по време на турското владичество, освободителната Руско-турска война и Балканската война.

Сред множеството впечатляващи примери е подвигът на началника на гара Татар Пазарджик - Ованес Съваджъян, който спасява от гибел българското население на този град по време на Руско-турската освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга" и "Св. Александър", първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.

Много сходна е и историята на гр. Каварна. По време на Руско-турската освободителна война (1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещу башибозушки и черкезки отряди.

Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 19.07.1877 г). Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в Балчик.

Телеграфист, арменец по националност, смело лъже турския генерал

Телеграфист, арменец по националност, смело лъже турския генерал

Лъжат Явер паша по телеграфа

Дъжд спасява турците от пълен погром след битката при Люле бургас

 

Избухналата на 5 октомври 1912 г. Балканска война започва с блестящи победи на българската армия.

...

Родопският отряд настъпва смело през Източните и Централните Родопи срещу корпуса на Явер паша. Турците се опитват да се задържат на прохода Маказа, но след тежко сражение, в което се отличава арменската рота, командвана от станалия по-късно национален герой и генерал от арменската армия Антраник Озанян, се оттеглят в Беломорието. На десния фланг току-що освободилият Смолян Средногорски полк, командван от полковник Серафимов, е контраатакуван от трикратно превъзхождащи го сили на противника. Полк. Серафимов получава заповед да отстъпи, но той отказва да я изпълни. "Не мога да оставя на турците селата, които вчера ме посрещнаха като освободител", заявява полковникът. И се приготвя да умре с войниците на рида между Смолян и Рудозем, превърнат в родопската Шипка. След двудневни атаки обезкръвените турски части дори не дочакват поредната контраатака "на нож" и побягват през Чепинци за Бяло море.

...

В Дедеагач е влязъл само един български конен ескадрон, но находчивият дежурен телеграфист, арменец по националност, смело лъже турския генерал, че в града са влезли две дивизии със стотици оръдия. Отчаян, Явер паша тръгва към устието на Марица с надеждата да я форсира и така да се добере до Галиполи. Реката обаче е придошла, а в тила се появяват частите на ген. Ковачев. Явер паша слага оръжие и се предава с цялата си войска.

Страница: 1
Арменска апостолическа православна църква "Сурп Степанос" гр. Пазарджик ул. "Антим І" № 8, 0878 984 226, 034 / 44 51 51, ел. поща: info@SurpStepanos.com