Денят на  Сурп Степаннос се чества  тази година на 24 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него - също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

           Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община - църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

             От турски документ от ХІІІ век пряко узнаваме за съществуването на арменска общност в Татар Пазарджик и на храма й тук /въз основа на протокол от 1685 г. за покупко-продажба за сметка на църквата/. Все пак не разполагаме с конкретни данни, за да посочим точната дата на нейното строителство. Вероятно  тя е продължила да съществува вече като нова постройка, тъй като се говори за освещаване на същата през 1700 година. Впоследствие е опожарена и изгоряла.

             През 1820 година е построена  нова църква, издигната от  арменски преселници, дошли от Армения. След земетресението от 1928 година храмът е бил напукан и е ремонтиран, а на 13 юни 1946 година изгаря до основи заедно с цялата църковна утвар в него.

14 МАЙ 2005 г. — ПЪРВА КОПКА. Присъстват официални лица: Негово Високопреосвещенство Архиепископът на арменците в Румъния и България Дирайр Мардикян, Негово Превъзходителство Сергей Манасарян, посланик на Р Армения в България, народният депутат от 40-то Народно събрание и председател на  ЕС на ААПЦБ  д-р Рупен Крикорян, областният управител Иван Димитров, председателят на Общински съвет Тодор Попов, кметът на Общината Иван Евстатиев, председателят на ОС на БСП  инж. Костадин  Кобаков, арменски сънародници от Пазарджик, Пловдив, български приятели…

4 ЮЛИ  2005 г . — НАЧАЛО НА СТРОЕЖА. Отливане на  бетонните основи на сутерена /арменското кафене/, складовото помещение /закрит двор/, изкопи за основи на църквата…

СЕПТЕМВРИ 2005 г. — ЗАМРАЗЯВАНЕ НА СТРОЕЖА, поради изчерпване на събраните дарителски парични средства.

4 МАРТ 2009 г. — РАЗМРАЗЯВАНЕ  НА  СТРОЕЖА и продължаване на строителните работи.

2  АПРИЛ 2009 г.—ОТЛИВАНЕ   основите на църквата на кота + 0.70 м.  и вграждане в бетона на 7 броя позлатени кръстчета,подарени и завещани  за целта от Архиепископ Дирайр Мардикян.   

ПРОЛЕТТА НА 2009 г. — КМЕТЪТ на Община Пазарджик Тодор Попов отпуска помощ — арматурно желязо  за строежа, а през април 2009 г. отново помага и с тухли “Итонг” и керемеди “Брамак” за изграждането на църквата.

АПРИЛ 2009 г. — ВЗЕМА СЕ  решение приоритет в строежа на целия комплекс да стане църквата, тъй като средствата от дарения не са достатъчни.

3 МАЙ 2010 г. — СЪС  СРЕДСТВА от продадена църковна земя повторно се размразява строежа и продължава изграждането на църквата от кота + 0.70 м до покрив /включително/ без камбанария.

28 ЮЛИ 2010 г. — ПОЛАГАНЕ  на 16.2 куб. м бетон в покривна плоча на църквата и основен бетонен пояс на камбанарията.

26 АВГУСТ 2010 г. — ПОСТАВЯНЕ /захващане/ в покрива — източна част на 10-килограмов стоманен кръст /т. нар. малък, арменска християнска конфигурация/. Дарение от инж.Роман Цветков, управител на “Металика “ООД-Пазарджик, с арменска жилка, майка му  Мариам бе потомствена  арменка и възпита сина си в дух на  арменски християнски добродетели.

25 ОКТОМВРИ 2010 г.—ОБШИВАНЕ НА КУПОЛА на камбанарията с медна ламарина.Дарение от инж.Нъшан Бъздигян,управител на “Раис” ООД-Пазарджик,дарил и отливането на бетонни плочи и конструкции на строежа.

9 НОЕМВРИ 2010 г. — ИЗЛИВАНЕ на плоча на кота + 70 м над изградения до основи още през 2005 г. сутерен.

14 НОЕМВРИ 2010 г. — ОСВЕЩАВАНЕ И ИЗДИГАНЕ /захващане/ върху камбанарията /западна част/ на 21-килограмов стоманен, бронзиран кръст. Изключителна арменска християнска конфигурация, носещ названието “Сирун хач” /Обичан,прекрасен…/. И този главен кръст бе дарен от инж. Роман Цветков. Кръстът бе осветен от протопрезвитер отец Кеворк Хачерян, духовен глава на арменците  в Пловдив и главен секретар на ЕС на ААПЦБ и архидякон Мисак  Ховсепян от София.

ПРОЛЕТТА на 2011 г. — ПРОДЪЛЖАВАТ  строително-довършителните работи по църквата, с цел през настоящата година да стане нейното официално освещаване и откриване…

ОКТОМВРИ  20011 г. -- Монтиране на дървения олтар от Ованес Кумруян и синът му Вартан.

ОКТОМВРИ  2011 г. -- Поставяне на  камбаната от бронз и сребро , дарение от инж.Нишан Бъздигян

ДЕКЕМВРИ 2011 г. -- Официално откриване на църквата - І етап от  духовно-културния център "Сурп Степанос - Ованес Съваджъян"

или още щрихи за взаимопомощта между две исторически нации

          ИМАЛО едно време /има ги и ще ги има вовеки/, че и до днес два велики и братски народа – българският и арменският. Когато се заговори за чистосърдечните и приятелски отношения между тях, неминуемо възникват два основни въпроса:

          ПЪРВИЯТ: след като България и Армения не са съседни страни, от кога и по какви причини се е създала дружбата между тях?

          И ВТОРИЯТ: защо и как са се появили арменците в България, защо са напуснали своята земя и са се пръснали по целия свят, немили-недраги?

Арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския народ и подпомагат българите по време на турското владичество, освободителната Руско-турска война и Балканската война.

Сред множеството впечатляващи примери е подвигът на началника на гара Татар Пазарджик - Ованес Съваджъян, който спасява от гибел българското население на този град по време на Руско-турската освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга" и "Св. Александър", първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.

Много сходна е и историята на гр. Каварна. По време на Руско-турската освободителна война (1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещу башибозушки и черкезки отряди.

Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 19.07.1877 г). Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в Балчик.

Лъжат Явер паша по телеграфа

Дъжд спасява турците от пълен погром след битката при Люле бургас

Избухналата на 5 октомври 1912 г. Балканска война започва с блестящи победи на българската армия.

...

Родопският отряд настъпва смело през Източните и Централните Родопи срещу корпуса на Явер паша. Турците се опитват да се задържат на прохода Маказа, но след тежко сражение, в което се отличава арменската рота, командвана от станалия по-късно национален герой и генерал от арменската армия Антраник Озанян, се оттеглят в Беломорието. На десния фланг току-що освободилият Смолян Средногорски полк, командван от полковник Серафимов, е контраатакуван от трикратно превъзхождащи го сили на противника. Полк. Серафимов получава заповед да отстъпи, но той отказва да я изпълни. "Не мога да оставя на турците селата, които вчера ме посрещнаха като освободител", заявява полковникът. И се приготвя да умре с войниците на рида между Смолян и Рудозем, превърнат в родопската Шипка. След двудневни атаки обезкръвените турски части дори не дочакват поредната контраатака "на нож" и побягват през Чепинци за Бяло море.

...

В Дедеагач е влязъл само един български конен ескадрон, но находчивият дежурен телеграфист, арменец по националност, смело лъже турския генерал, че в града са влезли две дивизии със стотици оръдия. Отчаян, Явер паша тръгва към устието на Марица с надеждата да я форсира и така да се добере до Галиполи. Реката обаче е придошла, а в тила се появяват частите на ген. Ковачев. Явер паша слага оръжие и се предава с цялата си войска.