Телеграфист, арменец по националност, смело лъже турския генерал
|
|
Избухналата на 5 октомври 1912 г. Балканска война започва с блестящи победи на българската армия. Но след превземането на Лозенград двете наши войски спират настъплението си. А това дава възможност на турското командване да задържи бягащите части на линията Бунар Хисар - Люле Бургас и да изгради отбранителна позиция, към която придвижва и всички подкрепления, с които разполага. Сменено е и ръководството на турските войски - командването се поема лично от военния министър Назъм паша.
На 15 октомври българските войски от I и III армия са пред турските позиции по цялата линия от Бунар Хисар до Люле Бургас. Втора армия остава в тила, за да обсажда Одрин, където с 65 000 турски бойци и офицери се е затворил Шукри паша, командвал османските войски, потушили с нечувана жестокост Преображенското въстание в Странджанско през 1903 г.
Българските войници от I и III армия тръгват във вихрени атаки още на 15 октомври. Турските войски издържат първия удар, губейки само няколко участъка от позициите си, и преминават в контраатака по целия фронт. Към първата линия са хвърлени резерви и от двете страни. Така още в края на деня става ясно, че в района на Люле Бургас - Бунар Хисар се води генералното сражение между българската и турската армия. Сражение, което ще реши войната.
Шест дни и шест нощи продължава гигантската битка по линията Бунар Хисар - Люле Бургас. Шест дни на непрекъснат грохот, вой на снаряди, зловещо тракане на стотици картечници. И на мощния вик "ура" на атакуващите "на нож" българи, превземащи хълм след хълм, окоп след окоп. На 21 октомври турската отбранителна линия, пробита на няколко места, рухва. Хиляди турски войници и офицери вдигат ръце, десетки хиляди побягват назад, захвърляйки ракли, оръдия, пушки, каси с муниции. И само започналите дъждове, превърнали в кално море равна Тракия, не позволяват на българите да догонят бягащите турци, които на седмия ден се скриват зад фортовете на Чаталджа - последната турска укрепена линия, разположена само на 30 километра от столицата Цариград. На осмия ден пред тях са и българските войски. В следващите дни те превземат селищата по брега на Мраморно море и достигат укрепената с бетонни фортове шийка на Галиполския полуостров. Така цяла Източна Тракия (без Чаталджа, Галиполи и обсадения Одрин) е в български ръце.
В същото време Родопският отряд настъпва смело през Източните и Централните Родопи срещу корпуса на Явер паша. Турците се опитват да се задържат на прохода Маказа, но след тежко сражение, в което се отличава арменската рота, командвана от станалия по-късно национален герой и генерал от арменската армия Антраник Озанян, се оттеглят в Беломорието. На десния фланг току-що освободилият Смолян Средногорски полк, командван от полковник Серафимов, е контраатакуван от трикратно превъзхождащи го сили на противника. Полк. Серафимов получава заповед да отстъпи, но той отказва да я изпълни. "Не мога да оставя на турците селата, които вчера ме посрещнаха като освободител", заявява полковникът. И се приготвя да умре с войниците на рида между Смолян и Рудозем, превърнат в родопската Шипка. След двудневни атаки обезкръвените турски части дори не дочакват поредната контраатака "на нож" и побягват през Чепинци за Бяло море.
В самата беломорска равнина корпусът на Явер паша, стопил се до 12 500 бойци, се насочва към пристанище Дедеагач (днес Александропулис) с намерение да се евакуира по море. Преди да навлезе в града, Явер паша се свързва по телеграфа с градската пощенска станция и пита има ли в града български войски.
В Дедеагач е влязъл само един български конен ескадрон, но находчивият дежурен телеграфист, арменец по националност, смело лъже турския генерал, че в града са влезли две дивизии със стотици оръдия. Отчаян, Явер паша тръгва към устието на Марица с надеждата да я форсира и така да се добере до Галиполи. Реката обаче е придошла, а в тила се появяват частите на ген. Ковачев. Явер паша слага оръжие и се предава с цялата си войска.
Части на Седма рилска дивизия навлизат и в Източна Македония, освобождавайки Царево село (Делчево), Щип, Кочани, Радовиш и Струмица. А дружина македонски комити, водени от Христо Чернопеев и поета Пейо Яворов, прочиства долината на Места - от Банско до Кавала.
Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
|
|
история
|
Денят на Сурп Степаннос се чества тази година на 24 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него - също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.
Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община - църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
|
|
|
От турски документ от ХІІІ век пряко узнаваме за съществуването на арменска общност в Татар Пазарджик и на храма й тук /въз основа на протокол от 1685 г. за покупко-продажба за сметка на църквата/. Все пак не разполагаме с конкретни данни, за да посочим точната дата на нейното строителство. Вероятно тя е продължила да съществува вече като нова постройка, тъй като се говори за освещаване на същата през 1700 година. Впоследствие е опожарена и изгоряла.
През 1820 година е построена нова църква, издигната от арменски преселници, дошли от Армения. След земетресението от 1928 година храмът е бил напукан и е ремонтиран, а на 13 юни 1946 година изгаря до основи заедно с цялата църковна утвар в него.
|
|
|
14 МАЙ 2005 г. — ПЪРВА КОПКА. Присъстват официални лица: Негово Високопреосвещенство Архиепископът на арменците в Румъния и България Дирайр Мардикян, Негово Превъзходителство Сергей Манасарян, посланик на Р Армения в България, народният депутат от 40-то Народно събрание и председател на ЕС на ААПЦБ д-р Рупен Крикорян, областният управител Иван Димитров, председателят на Общински съвет Тодор Попов, кметът на Общината Иван Евстатиев, председателят на ОС на БСП инж. Костадин Кобаков, арменски сънародници от Пазарджик, Пловдив, български приятели…
4 ЮЛИ 2005 г . — НАЧАЛО НА СТРОЕЖА. Отливане на бетонните основи на сутерена /арменското кафене/, складовото помещение /закрит двор/, изкопи за основи на църквата…
СЕПТЕМВРИ 2005 г. — ЗАМРАЗЯВАНЕ НА СТРОЕЖА, поради изчерпване на събраните дарителски парични средства.
4 МАРТ 2009 г. — РАЗМРАЗЯВАНЕ НА СТРОЕЖА и продължаване на строителните работи.
2 АПРИЛ 2009 г.—ОТЛИВАНЕ основите на църквата на кота + 0.70 м. и вграждане в бетона на 7 броя позлатени кръстчета,подарени и завещани за целта от Архиепископ Дирайр Мардикян.
ПРОЛЕТТА НА 2009 г. — КМЕТЪТ на Община Пазарджик Тодор Попов отпуска помощ — арматурно желязо за строежа, а през април 2009 г. отново помага и с тухли “Итонг” и керемеди “Брамак” за изграждането на църквата.
АПРИЛ 2009 г. — ВЗЕМА СЕ решение приоритет в строежа на целия комплекс да стане църквата, тъй като средствата от дарения не са достатъчни.
3 МАЙ 2010 г. — СЪС СРЕДСТВА от продадена църковна земя повторно се размразява строежа и продължава изграждането на църквата от кота + 0.70 м до покрив /включително/ без камбанария.
28 ЮЛИ 2010 г. — ПОЛАГАНЕ на 16.2 куб. м бетон в покривна плоча на църквата и основен бетонен пояс на камбанарията.
26 АВГУСТ 2010 г. — ПОСТАВЯНЕ /захващане/ в покрива — източна част на 10-килограмов стоманен кръст /т. нар. малък, арменска християнска конфигурация/. Дарение от инж.Роман Цветков, управител на “Металика “ООД-Пазарджик, с арменска жилка, майка му Мариам бе потомствена арменка и възпита сина си в дух на арменски християнски добродетели.
25 ОКТОМВРИ 2010 г.—ОБШИВАНЕ НА КУПОЛА на камбанарията с медна ламарина.Дарение от инж.Нъшан Бъздигян,управител на “Раис” ООД-Пазарджик,дарил и отливането на бетонни плочи и конструкции на строежа.
9 НОЕМВРИ 2010 г. — ИЗЛИВАНЕ на плоча на кота + 70 м над изградения до основи още през 2005 г. сутерен.
14 НОЕМВРИ 2010 г. — ОСВЕЩАВАНЕ И ИЗДИГАНЕ /захващане/ върху камбанарията /западна част/ на 21-килограмов стоманен, бронзиран кръст. Изключителна арменска християнска конфигурация, носещ названието “Сирун хач” /Обичан,прекрасен…/. И този главен кръст бе дарен от инж. Роман Цветков. Кръстът бе осветен от протопрезвитер отец Кеворк Хачерян, духовен глава на арменците в Пловдив и главен секретар на ЕС на ААПЦБ и архидякон Мисак Ховсепян от София.
ПРОЛЕТТА на 2011 г. — ПРОДЪЛЖАВАТ строително-довършителните работи по църквата, с цел през настоящата година да стане нейното официално освещаване и откриване…
ОКТОМВРИ 20011 г. -- Монтиране на дървения олтар от Ованес Кумруян и синът му Вартан.
ОКТОМВРИ 2011 г. -- Поставяне на камбаната от бронз и сребро , дарение от инж.Нишан Бъздигян
ДЕКЕМВРИ 2011 г. -- Официално откриване на църквата - І етап от духовно-културния център "Сурп Степанос - Ованес Съваджъян"
|
|
|
или още щрихи за взаимопомощта между две исторически нации
ИМАЛО едно време /има ги и ще ги има вовеки/, че и до днес два велики и братски народа – българският и арменският. Когато се заговори за чистосърдечните и приятелски отношения между тях, неминуемо възникват два основни въпроса:
ПЪРВИЯТ: след като България и Армения не са съседни страни, от кога и по какви причини се е създала дружбата между тях?
И ВТОРИЯТ: защо и как са се появили арменците в България, защо са напуснали своята земя и са се пръснали по целия свят, немили-недраги?
|
|
|
Арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския народ и подпомагат българите по време на турското владичество, освободителната Руско-турска война и Балканската война.
Сред множеството впечатляващи примери е подвигът на началника на гара Татар Пазарджик - Ованес Съваджъян, който спасява от гибел българското население на този град по време на Руско-турската освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга" и "Св. Александър", първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.
Много сходна е и историята на гр. Каварна. По време на Руско-турската освободителна война (1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещу башибозушки и черкезки отряди.
Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 19.07.1877 г). Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в Балчик.
|
|
|
Лъжат Явер паша по телеграфа
Дъжд спасява турците от пълен погром след битката при Люле бургас
Избухналата на 5 октомври 1912 г. Балканска война започва с блестящи победи на българската армия.
...
Родопският отряд настъпва смело през Източните и Централните Родопи срещу корпуса на Явер паша. Турците се опитват да се задържат на прохода Маказа, но след тежко сражение, в което се отличава арменската рота, командвана от станалия по-късно национален герой и генерал от арменската армия Антраник Озанян, се оттеглят в Беломорието. На десния фланг току-що освободилият Смолян Средногорски полк, командван от полковник Серафимов, е контраатакуван от трикратно превъзхождащи го сили на противника. Полк. Серафимов получава заповед да отстъпи, но той отказва да я изпълни. "Не мога да оставя на турците селата, които вчера ме посрещнаха като освободител", заявява полковникът. И се приготвя да умре с войниците на рида между Смолян и Рудозем, превърнат в родопската Шипка. След двудневни атаки обезкръвените турски части дори не дочакват поредната контраатака "на нож" и побягват през Чепинци за Бяло море.
...
В Дедеагач е влязъл само един български конен ескадрон, но находчивият дежурен телеграфист, арменец по националност, смело лъже турския генерал, че в града са влезли две дивизии със стотици оръдия. Отчаян, Явер паша тръгва към устието на Марица с надеждата да я форсира и така да се добере до Галиполи. Реката обаче е придошла, а в тила се появяват частите на ген. Ковачев. Явер паша слага оръжие и се предава с цялата си войска.
|
|
|
|