" От турски документ от ХІІІ век пряко узнаваме за съществуването на арменска общност в Татар Пазарджик и на храма й тук /въз основа на протокол от 1685 г. за покупко-продажба за сметка на църквата/. Все пак не разполагаме с конкретни данни, за да посочим точната дата на нейното строителство. Вероятно  тя е продължила да съществува вече като нова постройка, тъй като се говори за освещаване на същата през 1700 година. Впоследствие е опожарена и изгоряла."/ Историкът-пловдивчанин Агоп Гиликян в  публикация в  списание "Ние арменците "-2003 г./.

             През 1820 година е построена  нова църква, издигната от  арменски преселници, дошли от Армения. След земетресението от 1928 година храмът е бил напукан и е ремонтиран, а на 13 юни 1946 година изгаря до основи заедно с цялата църковна утвар в него.

            Благодарение на големи дарения, направени  предимно от местните арменци и с помощта на църковни настоятелства в България на 6 октомври 1947 година е положен основният камък на новата църква “Сурп Степаннос”. Била е осветена на 2 май 1948 година. Опожарявана е била три пъти, като последно е възстановена през 1950 година и е представлявала монолитна постройка — еднокорабна с камбанария, олтар, украсена с икони и заемаща площ от 165 кв. метра и обща кубатура от 855 куб. метра. Последнодействащ арменски свещеник в Пазарджик  е  протоиерей  дер Закария Ширинян — завършил духовна семинария в Цариград, който предава Богу дух  през май 1969 година, няколко дни след унищожаването на църквата.

             Заедно с арменското училище “Хоренян”, голям калдаръмен двор, пристройка за персонала, арменската общност е владеела собствен имот от  1520  кв. метра в района, заключаващ се  днес между булевард “Георги Бенковски” и улица “Ованес Съваджъян” — тъй наречената някогашна “Арменска “ махала.

             През 1966 година обаче тогавашната тоталитарна власт  решава да отчужди и одържави имота, като най-напред през същата година разрушава училището, а три години по-късно на 2 май 1969 г. срива до основи и православния духовен храм “Сурп Степаннос”, който е бил и паметник на архитектурата.Тревожен е фактът,че тогавашното  Църковно арменско настоятелство изпълнява угоднически  заповедта за унищожението , дошла "Свише" и не  предприема никакви действия срещу  антихристиянските  посегателства , както това правят нашите сънародници  от Бургас по това време и спасяват църковната си обител!?...

             Оттогава арменската общност в Пазарджик остава без своя духовна обител.

              След дълги години “Ходене по мъките” на 14 май 2005 година днешните арменци правят първа копка на нов миникомплекс- Арменско духовно-културен дом “Сурп Степаннос – Ованес Съваджъян”. Същинският строеж започва на 4 юли 2005 година и продължава да се изгражда поетапно с помощта на волни дарения от арменци, българи и малки помощи от Диаспората.

               В началото на 2011 година изцяло е завършен грубият строеж на църквата, издигнати са двата кръста, изграден е сутеренът  под клуба /Агумпъ/, където ще се помещава арменското кафене и се набляга приоритетно на довършителните работи по  храма с цел той да бъде открит и осветен през тази година. В същото време, ако  постъпват дарения, Църковното настоятелство в Пазарджик има замисъл да доизгради и останалата част на миникомплекса, а именно културния дом “Ованес Съваджъян” /Агумпъ / ведно с изграденото кафене и предстоящото изграждане на партерния етаж /изложбена зала “Съваджъян”, която ще бъде и зала за събрания/  и първи етаж — стая за ученици, канцелария на църковното настоятелство и стая за гости.