Арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския народ и подпомагат българите по време на турското владичество, освободителната Руско-турска война и Балканската война.

Сред множеството впечатляващи примери е подвигът на началника на гара Татар Пазарджик - Ованес Съваджъян, който спасява от гибел българското население на този град по време на Руско-турската освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга" и "Св. Александър", първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.

Много сходна е и историята на гр. Каварна. По време на Руско-турската освободителна война (1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещу башибозушки и черкезки отряди.

Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 19.07.1877 г). Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в Балчик.

Решаваща роля по време на Каварненското въстание от юли 1877 година са изиграли  двама души.

Андрей Василев – Амира застава начело на защитата на Каварна. Телеграфистът Еранос Ераносян рискува и на своя глава изпраща телеграма за помощ до всички дипломатически представителства в Цариград.
 
„Каварна се вдигна в защита мъжествена. В кърви потъна. Из пепелища израсна.” Този надпис, изсечен върху паметника на Каварненското въстание посреща всички, които влизат в морския град. За това въстание обаче като че ли не се знае много. През юли 1877 година Каварна се превръща в арена на страшни кръвопролития.
    
Добруджа, която остава далеч от арената на бойните действия вижда всички ужаси на издевателствата. Така тя осъмва оградена от башибозуци и черкези и Каварна, обсадена от 3 хиляди души, решава сама да се защитава. Единствено тя от цяла Добруджа решава да брани своя град. Така начело на самозащитата застава Андрей Василев Димитров – Амира.

Умен, интелигентен, за кратко време Амира успява да накара всички да воюват за града си, но след 17 дни Каварна е опожарена и почти напълно разрушена. Тези, които успяват да се спасят от черкезките кланета се укриват в училището. Високата порта не се отзовава на молбите на местните за защита на населението.

Спасение все пак идва, след намесата на телеграфиста от Балчик Еранос Ераносян.
Той остава в историята на Каварна под името Избавителя. Ераносян се решава на почти невъзможната за един султански военен телеграфист стъпка - да изпрати телеграма до всички дипломатически представителства в Цариград.

Текстът на телеграмата е запазен, тя гласи "В този момент избиват християнското население в Каварна, който е на половин час път от Балчик. Ако никоя човешка помощ не дойде,до утре всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици.”

Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклонява молбите на каварненци.

На 22 юни в опожарения град влизат черкезки конници. Те идват с две военни оръдия, дадени им от военното командване в Хаджиоглу Пазарджик (Добрич). Пред него те представят каварненци за комити и бунтовници. Почти едновременно с черкезката конница в пристанището пристигат и два военни кораба. От тях слизат отряд моряци, придружени от балчишкия каймакамин и Еранос Ераносян. Моряците стигат до училището и успяват да изведат останалите тук жители. В този момент проехтява изстрел и черкезки куршум пронизва в челото Еранос Ераносян. Пада една от последните и най-свидни жертви на въстанието, чийто аналог в българската история е Баташкото клане.

Оцелелите от въстанието се включват в помощ на руските освободители, като отново начело на четата е Амира.

По повод 130 години от Освобождението на България от турско робство на 14 декември 2007 г. признателните каварненци откриват паметник на Еранос Ераносян, известил Европа за изстъпленията на башибозуците по време на Каварненското въстание от 1877 година.