Избухналата на 5 октомври 1912 г. Балканска война започва с блестящи победи на българската армия. Но след превземането на Лозенград двете наши войски спират настъплението си. А това дава възможност на турското командване да задържи бягащите части на линията Бунар Хисар - Люле Бургас и да изгради отбранителна позиция, към която придвижва и всички подкрепления, с които разполага. Сменено е и ръководството на турските войски - командването се поема лично от военния министър Назъм паша.

На 15 октомври българските войски от I и III армия са пред турските позиции по цялата линия от Бунар Хисар до Люле Бургас. Втора армия остава в тила, за да обсажда Одрин, където с 65 000 турски бойци и офицери се е затворил Шукри паша, командвал османските войски, потушили с нечувана жестокост Преображенското въстание в Странджанско през 1903 г.

Българските войници от I и III армия тръгват във вихрени атаки още на 15 октомври. Турските войски издържат първия удар, губейки само няколко участъка от позициите си, и преминават в контраатака по целия фронт. Към първата линия са хвърлени резерви и от двете страни. Така още в края на деня става ясно, че в района на Люле Бургас - Бунар Хисар се води генералното сражение между българската и турската армия. Сражение, което ще реши войната.
Шест дни и шест нощи продължава гигантската битка по линията Бунар Хисар - Люле Бургас. Шест дни на непрекъснат грохот, вой на снаряди, зловещо тракане на стотици картечници. И на мощния вик "ура" на атакуващите "на нож" българи, превземащи хълм след хълм, окоп след окоп. На 21 октомври турската отбранителна линия, пробита на няколко места, рухва. Хиляди турски войници и офицери вдигат ръце, десетки хиляди побягват назад, захвърляйки ракли, оръдия, пушки, каси с муниции. И само започналите дъждове, превърнали в кално море равна Тракия, не позволяват на българите да догонят бягащите турци, които на седмия ден се скриват зад фортовете на Чаталджа - последната турска укрепена линия, разположена само на 30 километра от столицата Цариград. На осмия ден пред тях са и българските войски. В следващите дни те превземат селищата по брега на Мраморно море и достигат укрепената с бетонни фортове шийка на Галиполския полуостров. Така цяла Източна Тракия (без Чаталджа, Галиполи и обсадения Одрин) е в български ръце.

В същото време Родопският отряд настъпва смело през Източните и Централните Родопи срещу корпуса на Явер паша. Турците се опитват да се задържат на прохода Маказа, но след тежко сражение, в което се отличава арменската рота, командвана от станалия по-късно национален герой и генерал от арменската армия Антраник Озанян, се оттеглят в Беломорието. На десния фланг току-що освободилият Смолян Средногорски полк, командван от полковник Серафимов, е контраатакуван от трикратно превъзхождащи го сили на противника. Полк. Серафимов получава заповед да отстъпи, но той отказва да я изпълни. "Не мога да оставя на турците селата, които вчера ме посрещнаха като освободител", заявява полковникът. И се приготвя да умре с войниците на рида между Смолян и Рудозем, превърнат в родопската Шипка. След двудневни атаки обезкръвените турски части дори не дочакват поредната контраатака "на нож" и побягват през Чепинци за Бяло море.

В самата беломорска равнина корпусът на Явер паша, стопил се до 12 500 бойци, се насочва към пристанище Дедеагач (днес Александропулис) с намерение да се евакуира по море. Преди да навлезе в града, Явер паша се свързва по телеграфа с градската пощенска станция и пита има ли в града български войски.

В Дедеагач е влязъл само един български конен ескадрон, но находчивият дежурен телеграфист, арменец по националност, смело лъже турския генерал, че в града са влезли две дивизии със стотици оръдия. Отчаян, Явер паша тръгва към устието на Марица с надеждата да я форсира и така да се добере до Галиполи. Реката обаче е придошла, а в тила се появяват частите на ген. Ковачев. Явер паша слага оръжие и се предава с цялата си войска.
Части на Седма рилска дивизия навлизат и в Източна Македония, освобождавайки Царево село (Делчево), Щип, Кочани, Радовиш и Струмица. А дружина македонски комити, водени от Христо Чернопеев и поета Пейо Яворов, прочиства долината на Места - от Банско до Кавала.

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ