ПОСЛЕДНОСЛУЖЕЩИЯТ АРМЕНСКИ СВЕЩЕНИК В ПАЗАРДЖИК

 ДЕР / ПРОТОИЕРЕЙ / ЗАКАРИЯ ШИРИНЯН / 1876 – 1969 /

        В продължение на цели 33 години Дер Закария служи всеотдайно на Арменската апостолическа православна църква и проповядва правата християнска вяра.

        Роден е през 1876 година в град Измит, Турция, завършва духовна семинария с педагогическа насоченост в Цариград. Едновременно специализира и в часовникарския занаят. Изучава и владее перфектно арменски, български, френски и старотурски езици.

        По време на Геноцида /1915 г. / се установява в град Добрич, тогава в пределите на Румъния, където се занимава с преподавателска дейност, а по-късно се премества в Шумен. През 1936 година получава духовен сан протоиерей и е изпратен да служи в арменската църква “Сурп Степанос” в Пазарджик. През 1946 година църквата е подпалена. Две години по-късно е възстановена с волни дарения и е осветена на 2 май 1948 година. Следва съдбовно съвпадение: отново на датата 2 май, само че 1969 година храмът на православието в Пазарджик е съборен и унищожен от тогавашната комунистическа, тоталитарна власт. Смущаващ е фактът, че и тогавашните местни арменски ръководства, не са се противопоставили на решението “Свише”. Няколко дни след това на 18 май 1969 година арменският духовник дер Закария, предава Богу дух - сърцето му не издържа на посегателството срещу арменската духовна обител, за която той отдава сили и живот.

 ЕДИН ЩРИХ ОТ ЖИВОТА МУ:

       За съжаление малкоизвестен е фактът, че последната година от живота си големият български банкер, политик и държавен деец Атанас Буров прекарва ,осъден в страшния пазарджишки затвор. Тук той е и умъртвен / макар че официалната версия е, че е издъхнал от болест / и заровен по късна доба, далеч от хорски погледи, в покрайнините на старите арменски гробища , отстоящи наблизо.

        В книгата на Георги Цветков “Атанас Буров – живот за България” /  изд. БАН, 1992 година / , може да се прочете следния лаконичен текст: ”Възрастен свещеник събира кураж и прочита молитва”. В ония размирни години / 50-те на миналия век /  съдбата среща Дер Закария със съпругата на Буров, г-жа Смарайда Салабашева и дъщеря му Недялка Бурова. В средата на май 1954 година / според смъртния акт Буров умира на 15 май / , вероятно седмица след като е бил заровен трупът, арменският свещеник  заварва две жени, придружени от човек от затвора, спрели пред прясно изравнена пръст. Помага им да  поставят дървен кръст и изпълнява духовния си дълг, опявайки набързооформения гроб. Молитвата е изпълнена на български, но скоро след това мястото отново е изравнено, а кръстът изчезва!?...